Някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални - АЛБЕР КАМЮ
.
ДА БЪДЕШ ГОСПОДАР НА НАСТРОЕНИЯТА СИ, Е ПРИВИЛЕГИЯ НА ГОЛЕМИТЕ ЖИВОТНИ.
Никога ли не сте чувствали непредвидена потребност от благосклонност, от помощ, от другарство? Да, несъмнено. Аз се научих да се удовлетворявам със благосклонността.
Тя се среща по-често и също така с нищо не заангажирва. „ Вярвайте в моята благосклонност ” в заседателна тирада директно предшества „ а в този момент да се заемем с работата ”.
Това е възприятие на ръководител на директорски съвет: след несгоди то се получава на ниска цена.
Приятелството не е по този начин просто. То се реализира постепенно и мъчно и когато човек го получи, няма метод да се освободи от него, би трябвало да му отговори.
Главно, не вярвайте, че вашите другари ще ви телефонират всяка вечер, както би трябвало да бъде, с цел да узнаят дали точно в този миг не сте решили да се самоубиете, или пък чисто и просто дали тъкмо довечера нямате потребност от компания, дали сте ситуиран да излезете.
Не, в случай че те ви позвънят, бъдете спокоен, то ще бъде вечерта, когато не сте самичък и когато животът ви е толкоз прекрасен.
Към самоубийство те ще ви тласнат по-скоро по силата на това, което съгласно тях вие дължите към себе си. Нека. Небето ни пази от това да бъдем издигнати прекомерно високо от приятелите си!
Що се отнася до тези, чиято функционалност е да ни обичат, желая да кажа родителите, хората, свързани с нас (какъв израз!), това е друга ария.
Те имат подобаващата дума, само че думата е по-скоро като куршум; телефонират по този начин, както човек стреля с карабина. И стреля тъкмо.
Не сте ли забелязали, че нашето общество се е провело за подобен жанр заличаване?
Вярвам, че сте чували за тези дребни рибки в реките на Бразилия, които с хиляди се нахвърлят върху непредпазливия плувец и на дребни хапки за няколко секунди го очистват по този начин, че от него остава единствено гол скелет?
Е, добре, такава е и тяхната организация.
Искате ли да живеете порядъчно като всички хора?
Естествено, вие казвате да. Как да кажеш не?
Добре. Тогава ще ви очистим. Ето ви работа, семейство, проведени занимания.
И острите зъби се впиват в плътта чак до костите. Но аз съм неправдив. Не трябваше да споделям тяхната организация. Та тя е и наша: въпросът е кой кого ще очисти.
Из „ Пропадане “
Албер Камю /1913-1960/ е роден в Алжир в семейство на френски заселници.
За късите 46 години от живота си, оставя дребен брой страници, само че е споделил задоволително, с цел да може да бъде считан през днешния ден за въплъщение на думата интелектуалец.
Работи в региона на публицистиката, драматургията, литературата и най-много философията.
През 1957 получава Нобеловата премия за литература „ за значимото му литературно творчество, което с прозорлива съвестност осветлява проблемите на човешката разсъдливост в днешните времена “.
С творбата си „ Размисли за гилотината “ Камю става един от най-младите създатели, отличени с премията.
